В мигът, когато нии помръкнем като лица на есента.
Когато внезапно замлъкне дъха на песента.
Към нас се втурва глас тогава, забравен глас, ала от кого?
Във своето вълшебство ни грабва едно експрес танго.
Среднощен спомен разпилява рози, една карета две надежди вози.
Любовен блясък пак над пътя плува B една карета любовта пътува.
Към нашта жажда кой протяга чаша?
И кой нашепва, че нощта е наша?
В една карета любовта пътува, в една карета аз и ти сами.
Небето вижда и земята чува, че пак на пътя знак за обич плува.
Къде ни водиш ти среднощен спомен, какво ни чака в този път огромен?
Светулка нежно знак чертае в мрака, но пак в сърцето тя чертае знака.
В една карета любовта пътува в една карета аз и ти сами, сами.
