117

Времето лекува Но аз умирам всеки ден За теб това едва ли е проблем Личи си, че си по-добре без мен Без мен Много съжалявам, много съжалявам Знам, че любовта Не е да те притежавам, да те притежавам, хей, хей Просто се надявам, просто се надявам Да те задържа Но явно полудявам, просто полудявам, ей, хей, хей Ей, понякога ревнувам от морето (хей) Че вместо мен докосва ти лицето (хей) Понякога ревнувам от земята (хей) Че вместо мен целува ти краката Откога не съм те виждал (хей) Минаха ли много дни, точно 117 (хей) Ама кой ли ги брои И във полупразна къща живее полупразен мъж Който мисли си за теб как срещна те веднъж Много съжалявам, много съжалявам Знам, че любовта Не е да те притежавам, да те притежавам, хей, хей Просто се надявам, просто се надявам Да те задържа Но явно полудявам, просто полудявам, ей, хей, хей Ей, понякога ревнувам от морето (хей) Че вместо мен докосва ти лицето (хей) Понякога ревнувам от земята (хей) Че вместо мен целува ти краката И ревнувам от леглото което те докосва през нощта От любимата ти блуза която те прегръща през деня И от стария ти белег, той поне остави рана Ревнувам те от всичко откакто теб те няма Ей, понякога ревнувам от морето (хей) Че вместо мен докосва ти лицето (хей) Понякога ревнувам от земята (хей) Че вместо мен целува ти краката (хей) Понякога ревнувам от морето (хей) Че вместо мен докосва ти лицето (хей) Понякога ревнувам от земята (хей) Че вместо мен целува ти краката