Нещо лично

... През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях над мен летеше моя страх, като гарван черен и чакаше да се предам себе си да му дам, защото бях един и сам И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях, а тихи мъртви гласове викаха ме при тях и аз миг си пожелах, да се спра и да заспя и уморен да ида в(ъв) нищото. Някога, някъде далеч аз не спрях и пак вървях Всичко все някога ще спре, но аз не спрях, срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях, а вървях и пак вървя насам вървя ... И по ръба на пропастта аз вървях и вървях стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни и часове, но не помних кога в(ъв) себе си съм пуснал болката някога, някъде далеч Аз не спрях и пак вървях всичко все някога ще спре Но аз не спрях срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях, а вървях и пак вървя, насам вървя ... това което имам това което нямам това което губя аз това което имам това което нямам и винаги намирам пак През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях над мен летеше моят страх, като гарван черен следях ме се очи в очи, но не спрях, а вървях оставих го далеч от себе си.